[nextpage title=“Въведение“]
Културните измерения, културният модел „айсберг“ и културният модел „лук“ неизменно присъстват и се разглеждат във всички видове междукултурни обучения. Тези модели се опитват да обяснят приликите и разликите при сравнителен анализ на две или повече култури. Културното разнообразие лесно би могло да се обясни с факта, че всички общества са изправени пред еднакви предизвикателства: как да осигурят храна и подслон, как да се структурират, и др. Конкретните решения, които биха могли да се приложат, варират според различните групи и общества.
Познаването на горепосочените културни модели също така повишава нашата чувствителност към културните ценности и да демонстрира, че не всеки изповядва едни и същи ценности.
След приключване на работата с този модул, обучаемите ще:
- обогатят познанията си как да оценяват културното многообразие,
- развият способността за анализ и сравнение на разнообразни култури,
- осъзнават по-добре собствения си културен произход,
- могат да преценят колко полезно е приложението на „културните измерения“ при анализа на взаимоотношенията с околните.
[nextpage title=“Културен модел „айсберг““]
- Проект Vocal-Medical: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5. Тук можете да намерите обобщение на културния модел „айсберг“: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5#iceberg_model_ie.Културата често се сравнява с айсберг. Основната идея на този модел е, че само малка част от айсберга се вижда над водната повърхност (културните аспекти, с които сме напълно запознати). Върхът на айсберга се държи на много по-голямата и мощна основа, която остава невидима във водата (културни аспекти, които не осъзнаваме). По подобен модел, културата също има видими характеристики (тези аспекти, които можем да възприемем физически) и невидими черти, които се основават на предположения, интуиция или въображение (елементи на културата, които по-слабо познаваме). Елементите от видимата част могат да бъдат наистина разбрани само ако се знае движещата им сила, която се намира под повърхността в долната част на айсберга. Невидимите елементи там са причините за това, което се показва във видимата част. При обсъждането и анализа на поведение, убеждения, ценности, норми и мисловни модели, трябва да се вземе предвид културният модел „айсберг“ или „лук“.Моля, имайте предвид, че културният модел „айсберг“ не е идеален: някои културни елементи могат да присъстват както над, така и под водната линия. Например, по отношение на религията, ритуалите и символите могат да бъдат съзнателни (над повърхността), докато вярванията – несъзнателни (под повърхността). Някои религиозни вярвания, например, че определени животни са нечисти (намират се под водната линия), водят до избягване на някои ястия. Можем да станем свидетели на подобно поведение, но без наличието на съпътстващи елементи и характеристики, може да не осъзнаем, че това е свързано с изповядването на определена религия. Възможни са и други обяснения: например, конкретният индивид просто не обича месо, или пък е вегетарианец.Моделът на „айсберга“ също демонстрира „скритата природа“ на нашите ценности. Най-важната част от културата е вътрешна и скрита (Хол, 1976). Например, даването на джобни пари на децата ще бъде разположено над водната линия в модела на айсберга. Това поведение може да бъде свързано с културната ценност за гарантиране на „независимостта“ при отглеждането на деца. В културна среда, в която осигуряването на джобни пари се приема за напълно нормално, е по-малко вероятно родителите да подтикнат децата си към всякакъв вид уредени бракове. Освен това може също така да се предположи, че структурата на това общество се основава повече на индивидуализма, а не на колективизма (моля, вижте раздел „Културни измерения“ за повече подробности).За да получите по-детайлна представа за модела на „айсберга“ (Едуард Т. Хол), моля, изгледайте следното видео: https://www.youtube.com/watch?v=woP0v-2nJCU.
Моля, посетете следния линк, за да видите примери за съзнателни и несъзнателни елементи на културата: http://opengecko.com/interculturalism/visualising-the-iceberg-model-of-culture/.
Можете да се запознаете и с два проекта по темата, финансирани от Европейската комисия:
- Проект Vocal-Medical: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5. Тук можете да намерите обобщение на културния модел „айсберг“: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5#iceberg_model_ie.
- Проект CES&L, също представя обобщение на модела на „айсберга“:
- Проект Vocal-Medical: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5. Тук можете да намерите обобщение на културния модел „айсберг“: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5#iceberg_model_ie.Културата често се сравнява с айсберг. Основната идея на този модел е, че само малка част от айсберга се вижда над водната повърхност (културните аспекти, с които сме напълно запознати). Върхът на айсберга се държи на много по-голямата и мощна основа, която остава невидима във водата (културни аспекти, които не осъзнаваме). По подобен модел, културата също има видими характеристики (тези аспекти, които можем да възприемем физически) и невидими черти, които се основават на предположения, интуиция или въображение (елементи на културата, които по-слабо познаваме). Елементите от видимата част могат да бъдат наистина разбрани само ако се знае движещата им сила, която се намира под повърхността в долната част на айсберга. Невидимите елементи там са причините за това, което се показва във видимата част. При обсъждането и анализа на поведение, убеждения, ценности, норми и мисловни модели, трябва да се вземе предвид културният модел „айсберг“ или „лук“.Моля, имайте предвид, че културният модел „айсберг“ не е идеален: някои културни елементи могат да присъстват както над, така и под водната линия. Например, по отношение на религията, ритуалите и символите могат да бъдат съзнателни (над повърхността), докато вярванията – несъзнателни (под повърхността). Някои религиозни вярвания, например, че определени животни са нечисти (намират се под водната линия), водят до избягване на някои ястия. Можем да станем свидетели на подобно поведение, но без наличието на съпътстващи елементи и характеристики, може да не осъзнаем, че това е свързано с изповядването на определена религия. Възможни са и други обяснения: например, конкретният индивид просто не обича месо, или пък е вегетарианец.Моделът на „айсберга“ също демонстрира „скритата природа“ на нашите ценности. Най-важната част от културата е вътрешна и скрита (Хол, 1976). Например, даването на джобни пари на децата ще бъде разположено над водната линия в модела на айсберга. Това поведение може да бъде свързано с културната ценност за гарантиране на „независимостта“ при отглеждането на деца. В културна среда, в която осигуряването на джобни пари се приема за напълно нормално, е по-малко вероятно родителите да подтикнат децата си към всякакъв вид уредени бракове. Освен това може също така да се предположи, че структурата на това общество се основава повече на индивидуализма, а не на колективизма (моля, вижте раздел „Културни измерения“ за повече подробности).За да получите по-детайлна представа за модела на „айсберга“ (Едуард Т. Хол), моля, изгледайте следното видео: https://www.youtube.com/watch?v=woP0v-2nJCU.
Източник : pixabay.com
[nextpage title=“Културен модел „лук““]
Културният модел „лук“ може да се сравни с този на айсберга, като в този случай частта, която се намира под водната линия, е представена от вътрешните слоеве на лука. Това е още един пример, онагледяващ факта, че някои ценности не са видими и е необходимо по-дълбоко разбиране на елементите на специфичната култура.
“Културата е толкова многопластова, колкото е и една глава лук. Обръщаме внимание на конкретни характеристики, като език, храна и начин на обличане са сред най-важните от тях. За да може културата да бъде детайлно разгледана и анализирана до най-малки подробности, тя трябва да се „обели“ пласт по пласт. Най-външният слой се състои от очевидни черти, средната част съдържа норми и ценности, а ядрото представлява предположенията за съществуването” (Trompenaars & Hampden-Turner, 1997)
„Люспите на лука“ (пластовете) имат следната структура:
Външен слой
- Явни проявления
- Език, храна, архитектура, мода и облекло, изкуство, др.
- Символика на по-дълбок културен слой
- Предразсъдъците най-често се зараждат на това ниво
Среден слой
- Норми и ценности
- „Правилно“ и „грешно“ (норми и правила)
- Писани закони и социални порядки
- „Добро“ и „лошо“ (ценности)
- „Как трябва да се държа?“ (норми и правила) срещу „Как се стремя да се държа?“
Ядро
- Предположения за съществуването
- Най-основните ценности, върху които се гради и съществува обществото
- Несъзнателно срещу очевидно
- Ядрото на нашето съществуване., т.е. оцеляване
- Значимите културни промени често се случват, когато оцеляването на обществото е застрашено
Моля, имайте предвид, че за да тествате дали нещо е основно предположение (характеристика), трябва да го поставите под въпрос. Въпросите често предизвикват чудене, объркване, размисъл и дори раздразнение. Ние не сме наясно с основните предположения за нашия културен произход и можем да развием тази чувствителност само при диалог с околните. Например, когато сме поставени в ситуация, която ни кара да изпитваме „другост“ или когато се наложи да обясним някои културни характеристики на околните.
Източник: pixabay.com
За допълнителна информация, можете да разгледате и следните уебсайтове:
https://www.researchgate.net/figure/Onion-Model-of-Culture-by-Hofstede-Hofstede-1990_fig1_324217826
www.open.edu/openlearn/ocw/mod/resource/view.php?id=17691
[nextpage title=“Културни измерения“]
Културните измерения или измеренията на културните ценности могат да се използват за сравняване и разграничаване на културите. Съществува много широк набор от ценности и никой индивид не споделя напълно еднаква ценностна система с околните. Културните измерения илюстрират културните предпочитания или доминиращите тенденции сред конкретна група от хора. Те трябва да се разглеждат като инструменти за подобряване на комуникативните умения сред различните култури, както и за възприемане на подходящо поведение при междукултурни взаимоотношения. Измеренията на културните ценности са специфичните средства, чрез които обществата решават универсални проблеми като осигуряване на храна или намиране на подслон. Всички сме изправени пред подобни предизвикателства, но решенията могат да варират в различните култури. Хофстеде (1980) е холандски антрополог и е един от първите изследователи, които са направили проучвания за културните измерения.
Моля, имайте предвид, че измеренията на културните ценности са само инструмент. Поставянето на индивидите в стриктно определени категории противоречи на целта на обучителния модул и е възможно да доведе до създаване на стереотипи. Трябва винаги да имаме предвид, че културните измерения са само доминиращите тенденции в поведението на хората, но техните предпочитания не винаги са „черни“ или „бели“, а често представляват различни нюанси от сивия спектър. Важно е също така да се отбележи, че няма правилни или грешни оценки на културното поведение на хората. По-важно е да осъзнаем, че поведението, ценностите и вярванията се различават и да разберем по-дълбоката причина ЗАЩО някои индивиди се държат по определен специфичен начин или изповядват определени ценности и вярвания. Измеренията на културните ценности ще повишат осведомеността, че съществува голямо разнообразие от поведения/ценности/вярвания. Когато се сравняват хора от различен културен произход, се наблюдават както прилики, така и разлики.
Например, за да се обясни концепцията за предпочитанията по отношение на доминиращ профил на обществото, могат да се дискутират болестите и тяхното лечение. Как конкретните общества се справят с предизвикателствата на болестите и работят за подобряване на здравето на хората? Акупунктура, акупресура, молитви, лекарства, операция, правилно хранене и други, могат да бъдат класифицирани като възможни опции. Ако обаче се проведе проучване по въпроса, най-вероятно е повечето европейци да предпочетат лекарствата и оперативната намеса пред останалите възможности. Това обаче не означава, че някои европейци все пак не биха избрали молитва или акупунктура за лечение на някое заболяване. Най-предпочитаните от обществото алтернативи образуват културните норми на определена култура. Това лесно упражнение може да бъде направено от ПОО преподаватели в културно разнообразна обучителна среда, за да се демонстрира нагледно, че не всеки обучаем има едни и същи предпочитания към начините за лечение на болести.
Друг начин за използване на културните измерения е да се повиши „самоосъзнаването и познаването на околните“ чрез обсъждане на предпочитания във връзка с осъзнаването на собствения културен произход при работа в мултикултурни екипи. Обучението по културни измерения може да стартира с въпросник, който всички обучаеми да попълнят. Това би могло да е част и от групово упражнение, по време на което участниците да сравнят и анализират своите отговори.
http://archive.ecml.at/mtp2/icopromo/results/Lucru/Files/1%20Awareness%20of%20the%20s elf%20and%20the%20other/d%20Preferences%202.pdf
http://archive.ecml.at/mtp2/icopromo/results/Files_WEB/pag1.html
Културата има множество характерни черти. За да повишите информираността си относно тях, можете да посетите линковете дадени по-долу:
Например, информация относно работата на Хеерт Хофстеде:
Интервю с Хеерт Хофстеде относно неговите възгледи за културните измерения: https://www.youtube.com/watch?v=wdh40kgyYOY
На следния линк са представени „измеренията на културата“ от Хофстеде и „времевите ориентации“ на Едуард Т. Хол: http://www.ctp.bilkent.edu.tr/~aydogmus/Hofstede_Hall.pdf
Обяснения относно властовата дистанция (степента, в която са приети властовите различия в обществото): http://home.sandiego.edu/~dimon/CulturalFrameworks.pdf.
Допълнителна информация за „културата“:
Материалът „Елементи на културата“ идентифицира всички видими характерни черти на културата: http://changingminds.org/explanations/culture/elements_of_culture.htm
Създаване на позитивна култура: Разгледайте четирите стъпки, свързани с създаването на позитивна култура, която включва развиване на чувство за история, създаване на усещане за единство, насърчаване на чувството за членство, както и увеличаване на контактите и обмена: http://changingminds.org/explanations/culture/positive_culture.htm
За да придобиете по-детайлно разбиране относно социалните норми, чрез представяне на примери и заключения, моля посетете следния уебсайт: http://changingminds.org/explanations/theories/social_norms.htm
Можете да посетите и следния уебсайт, където можете да намерите безплатно обучение по културна осведоменост:
https://www.culturewise.net/about/cultural-awareness-training-resources/
Обобщение на някои културни измерения:
Време
Монохромно (едноизмерно):
- Точността е много важна
- Детайлното планиране е от съществено значение
- Концентрация върху работните задачи и задължения
Полихромно (многоизмерно):
- Уговорките са гъвкави
- Плановете винаги подлежат на промяна
- В работната среда се обръща повече внимание върху обкръжението
Контекст
Силно проявен контекст:
- Индиректна комуникация
- По-голямата част от съобщението се намира в контекста му; по-малко информация се предава чрез вербалната комуникация
- Статуса на говорещия, както и т.нар. „общи приказки“ или непринуден разговор за общи неща, са от голямо значение
Слабо проявен контекст:
- Директна комуникация
- Много малка част от съобщението остава извън директно изказаното послание; нещата се казват, както е предвидено
- Статуса на говорещия, както и т.нар. „общи приказки“ или непринуден разговор за общи неща, не са от значение
Обществена структура
Индивидуализъм:
- Основния фокус не се поставя върху лоялността към групата
- Самочувствието, високото его, самоизразяването и самореализацията се считат за важни ценности и качества
- По-далечните членове на семейството не играят основна роля и нямат толкова силно влияние
Колективизъм:
- Интересите на групата имат най-голямо значение
- Очаква се индивидите да са взаимнозависими
- Очаква се съобразяване с нормите, правилата и ценностите на съответната група
Властова дистанция/поведение спрямо органите на властта
Ниска властова дистанция:
- Минимизиране на разликите в статута и властта
- Хората на по-високи позиции не са недосегаеми и отговарят на въпроси
- По-далечните членове на семейството не играят основна роля и нямат толкова силно влияние
Висока властова дистанция:
- Дистанцията между влиятелните хора и обикновените граждани се приема за нещо нормално
- Ясни правила относно йерархичната структура и разделението на отговорностите от страна на властите към подчинените
- Йерархичните неравенства се смятат за съществени за функционирането на обществото и фактор за неговото благополучие
Избягване на несигурността
Ниско:
- Несигурността е част от живота
- Възможно е да има по-малко писани правила и закони
- Поемането на рискове е нещо положително
Високо:
- Редът е от съществена важност
- Необходимост от писани правила и закони
- Нищо не се оставя на случайността, късмета и съдбата
Културните измерения се отнасят до различните ценности и предпочитания:
Източник: pixabay.com
Можете да се запознаете и с два проекта по темата, финансирани от Европейската комисия:
- Проект Vocal-Medical: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5. Тук можете да намерите обобщение на различните културни измерения: http://vocalmedical.eu/glossary/info?module=5#iceberg_model_ie.
- Проект CES&L, също представя обобщение на културните измерения:
https://languages4work.eu/workshop/?w=workshop-j&t=hecs
[nextpage title=“Тест“]
Последни коментари