[nextpage title=“Въведение“]
Целта на този модул е да изследва концепцията за култура, като улови нейната силно нюансирана, многоизмерна и динамична природа. В следващите страници са представени три съвременни подхода, които са особено значими, защото се фокусират именно върху многоизмерната природа на културата. Ще започнем с ранните дефиниции на културата, ще изследваме произхода на понятието за култура, а накрая ще представим трите нови подхода в повече детайли.
След приключване на работата с този модул, обучаемите ще обогатят знанията си относно:
- културата като сложно социално понятие и градивен елемент на обществото
- дефиницията на Ханерц за „световната култура“ и неговите разсъждения относно неразривната връзка между местните и световните култури
- подходът на „размитата култура“ или „култура с неясни очертания“ на Болтен и неговата концепция за междукултурна компетентност
- фокусът на ЮНЕСКО върху културата като творческо разнообразие и концепцията за „културна идентичност“
Източник: https://pixabay.com/it/photos/libri-porta-ingresso-cultura-1655783/
В процеса на дефиниране на термина „култура“ е важно да правим някои разграничения, предложени за пръв път от културния антрополог Маргарет Мийд през късните 1930: “Култура означава цялостен комплекс от традиционно поведение, което се е формира от човешката раса и успешно се усвоява от всяко следващо поколение.” […] “Културата не е толкова конкретна. Тя може да се характеризира с форми на традиционно поведение, характерни за дадено общество, или за група общества, или за определена раса, или за определена област, или за определен период от време”. (Мийд, 2002).
Първият културен модел, който ще представим по-подробно е този на антрополога Улф Ханерц. Той смята, че в днешния все по-взаимосвързан свят, националните разбирания и възприятия за култура са напълно недостатъчни. Според Ханерц, в момента съществува световна културна рамка, която е резултат от нарастващото сливане на разнообразни местни култури, както и създаване на нови култури, които не са статични и ограничени само в рамките на една територия.
Вторият модел е т.нар. модел на култура с „неясно очертание“ или „размита“ култура на Юрген Болтен, създаден на база на многостранни наблюдения на взаимодействие между индивиди от различни социални слоеве. Болтен разработва модел за интеркултурни компетенции, в който се взимат предвид ефективните интегрирани връзки между личностните, социалните и професионалните компетенции в междукултурен контекст.
Третият модел е моделът за културна идентичност, разработен от ЮНЕСКО, който разглежда културата като плавен, самотрансформиращ се процес, който трябва да се разглежда от гледна точка на бъдещето, а не от влиянията от миналото. Според ЮНЕСКО, в днешния глобализиран свят, културната идентичност произлиза от множество източници, а нарастващата ѝ гъвкавост е в резултат на засилените потоци от хора, стоки и информация на глобално ниво.
[nextpage title=“Културата като сложно социално понятие и градивен елемент на обществото“]
Културата е социално понятие и обикновено се смята за силно субективна. От етимологична гледна точка, терминът „култура“ произлиза от латинската дума “colere”, която в буквален превод означава „обитавам, населявам, култивирам или почитам“.
В по-широк смисъл, терминът „култура“ се отнася до система от знания и набор от действия и правила, споделени от сравнително голяма група хора, които предписват на човека определено поведение с присъщите преживявания и мисли, съответстващо на натрупаните знания и опит.
Културата се предава по социален път, което означава, че даден вид поведение преминава от поколение на поколение чрез социално възприемане. По време на този преход, културата може и често претърпява промени и възприема нов вид поведение, що се отнася до кумулативно натрупване на знания, опит, вярвания, ценности, действия, значения, йерархични символи, религия, представа за време, концепции за вселената, предмети и притежания на група хора. Това се случва в течение на развитие на поколенията чрез индивидуален и групов стремеж.
Културата включва също и споделени комуникативни символи, някои от които представят знанията, уменията, ценностите и нагласите на групата. Значението на тези символи се създава и запаметява в обществото с помощта на формалните и неформални институции.
В социално отношение, културата се състои от явни и косвени модели и поведение, придобити и предавани с помощта на символи, съставляващи най-отличителните постижения на човешката раса. Основна част от културата се състои от традиционни идеи и съответстващите им ценности. От една страна, културните системи могат да се възприемат като резултат от действия, а от друга като обуславящи влияния при по-нататъшни действия.
Социалните групи постоянно създават и модифицират поведенческите модели, които определят културата. В същото време терминът „култура“ се използва в много различни контексти в обществото. В днешно време терминът не се използва само за описание на произведения на изкуството, но и за представяне на социални групи и техните поведенчески модели.
Културата е колективна обща отправна точка, която отличава членовете на една група или категория индивиди от друга.
При такава широка употреба на термина, културата често става обект на злоупотреба с цел поставяне на етикети и създаване на стереотипи, да се оправдае липсата на толерантност и разбиране и да се подкрепя твърдението, че опитите за намиране на общ език винаги ще са безрезултатни поради предполагаемите непреодолими различия между културните групи. Твърдения от рода на „ние сме от различни култури“ водещи до изключване на околните от собствената група, лесно могат да предизвикат подобен начин на мислене. „Културата“ може да се използва и за оправдание на множеството комуникативни недоразумения и различия, които много по-успешно биха се обяснили от разликите в пола, възрастта, социалния статус и езиковите бариери. Тези неразбирателства лесно биха могли да се избегнат, ако индивидите работят за подобряване на комуникативните си умения и полагат усилия да бъдат толерантни един към друг.
Поради описаните по-горе причини, дефинициите за „култура“ представени в този модул, ще акцентират върху нейната силно нюансирана, многоизмерна и динамична природа.
Източник: https://pixabay.com/it/photos/migrazione-integrazione-migranti-3129340/
[nextpage title=“Културата в един свързан свят: подходът на антрополога Улф Ханерц“]
Културният антрополог Улф Харерц смята, че в днешния все по-взаимосвързан свят, националните разбирания и възприятия за култура са напълно недостатъчни. Според Ханерц, в момента съществува световна културна рамка, която е резултат от нарастващото сливане на разнообразни местни култури, както и създаване на нови култури, които не са статични и ограничени само в рамките на една територия.
Според модела на Ханерц, в днешно време местните култури е по-правилно да се възприемат като подразделения на културата (суб-култури) и част от цялото, които трябва да бъдат разглеждани в контекста на заобикалящите ги културни аспекти, а не в изолиран смисъл. Той изследва процеса на попиване и модифициране на глобалните културни потоци на местно ниво, както и смесването на елементи от местната и световна култура. В резултат на тези проучвания, Ханерц доказва, че глобалната култура не може да съществува без местните такива. Между тези две измерения, индивидите най-вероятно са създали цял набор от начини за припознаване в днешното глобално взаимосвързано разнообразие от култури.
Основните елементи на местните култури могат да бъдат намерени в ежедневието, което Ханерц нарича „контекста на живота“. В този контекст се включват ежедневните дейности, които хората вършат у дома, на работното място или в обществото; ежедневното общуване с околните и употребата на символи. Накратко – всички тези перманентни характеристики и елементи, които формират живота на местно равнище. (Hannerz, 1996). Събитията и преживяванията, част от местното ежедневие се считат за най-реални. Често тези елементи оказват голямо влияние върху живота на хората, като непрекъснато спомагат за формирането и модифицирането на „културата“.
От тук следва, че световните влияния и тенденции се филтрират, трансформират и възприемат като вярвания и практики именно на местно ниво. Ханерц смята, че ежедневния живот на местно ниво е мястото, където елементите на глобалната култура, както и символите от други местни култури, имат шанс да „се почувстват у дома си“ и да станат част от едно цяло.
Източник: https://pixabay.com/it/photos/graffiti-strada-persone-cultura-3305166/
[nextpage title=“Култура с „неясно очертание“ – подходът на Болтен“]
Моделът на култура с „неясно очертание“ на Болтен се създава на база на многостранни наблюдения на взаимодействие между индивиди в различни социални роли. Той твърди, че „не могат да се откроят ясни граници на културата; очертанията се формират по-скоро в резултат на сливане на разнообразни транскултурни мрежи. В същността си културите са променливи и непостоянни, или „размити“ (Bolten, 2014).
Болтен подчертава, че идентичността на индивидите се определя от тяхната принадлежност към няколко различни групи, например семейство, етнос, религия, професионален свят, а също и виртуални общности.
Източник: Creative Commons by Paolo Brusa cc s.a
Болтен разработва модел за интеркултурни компетенции, в който се взимат предвид ефективните интегрирани връзки между личностните, социалните и професионалните компетенции в междукултурен контекст. Следователно “интеркултурните компетенции” би трябвало да се разглеждат като постоянно развиващ се процес, а не като статичен феномен, който се ограничава до непроменливи личностни и социални умения, които понякога могат да се определят като „меки умения“.
Моделът на Болтен за междукултурни компетенции комбинира две структурни системи на междукултурна компетентност в модел със следните категории:
(a) три измерения: знания, поведение и нагласа
(b) четири категории компетенции: индивидуални, социални, стратегически и професионални (активни компетенции).
Болтен предлага комбинирането на измеренията знания, поведение и нагласа с индивидуалните, социални, стратегически и професионални компетенции, стигайки до концепция за междукултурна компетентност, която отразява индивидуалните, социалните, стратегическите и професионалните аспекти на компетентността:
- качества като „непредубеденост“, „гъвкавост“ и „културна осведоменост“ биха представлявали характеристики на индивидуалната компетентност;
- “интуиция” и “комуникативни способности” ще се разглеждат като аспекти на социалната компетентност;
- “притежание на реалистични очаквания” ще се свързва с методологическата компетентност.
Тъй като процесуалният модел отчита влиянието на методологичната и професионалната компетентност (например стратегия и експертен опит), както и на социалните и личните компетенции, произтичащото взаимодействие между тези категории компетенции включва факторите, известни като „твърди и меки фактори“ в развитието на човешките ресурси.
Следователно човек може да се счита за „интеркултурно компетентен“, когато е наясно и е в състояние ефективно да балансира лични, социални, методологически и професионални специфики в междукултурна среда. Междукултурната компетентност също изисква установяване на ефективни взаимоотношенията между чуждата култура и собствената култура. Този акт на балансиране между чуждото и познатото може да включва активно обсъждане и прилагане на собствени комуникативни навици, но идеята за „баланс“ не означава, че и четирите основни компетенции трябва да присъстват в равни количества. Това също така означава, че „междукултурната компетентност“ никога не е универсална концепция, която може да бъде дефинирана извън ситуационните или културни специфики.
[nextpage title=“Понятията за „култура“ и „културна идентичност“ според ЮНЕСКО“]
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО дефинира културата като “множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, която обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията.“ (UNESCO, 2011).
Това определение позволява две различни, но допълващи се интерпретации на културата. Първо, културата е творческото разнообразие, въплътено в конкретни „култури“ (в множествено число), с техните уникални традиции и осезаеми и нематериални проявления. Второ, културата (в единствено число) се отнася до творческия импулс, който лежи в основата на това разнообразие от „култури“.
Двете значения на културата са неразривно свързани и предоставят опорна точка за осъществяването на ползотворното взаимодействие на народите в контекста на глобализацията.
Една от основните пречки пред междукултурния диалог е навикът културите да се възприемат като фиксирани понятия, разделени от ясно очертани граници. В действителност културите не са статични и ясно определени единици. Междкултурният диалог се улеснява, когато се осъществява с презумпцията, че границите на културите са неясни и размити и възприемат творческия потенциал на индивидите, които обхващат. Културите, подобно на индивидите, съществуват само във връзка една с друга.
Източник: https://pixabay.com/it/photos/afghanistan-citt%C3%A0-persone-mercanti-79492/
[nextpage title=“Да обобщим“]
Представените по-горе дефиниции на културата подчертават динамичните, относителни, многоизмерни и експанзивни концептуализации на културата.
Първото определение улавя гъвкавостта и променливостта на съвременния и постмодерния начин на живот, където нарастващите взаимовръзки на разнообразните местни култури, които не са статични и ограничени само в рамките на една територия.
Втората дефиниция предлага по-общ поглед върху културата и се базира на предположението, че културата се определя чрез мрежата от взаимоотношения между хората и груповите култури. Няма точни граници. Хората са членове на повече от една група, т.е. участват в повече от една групова култура. Така те постоянно привнасят различни елементи от дадена групова култура във всяка друга, с която първата влиза в контакт. Резултатът е хетерогенна структура, каквото е устройството на съвременните общества.
Третото определение подчертава съществуването на културата като променлива и гъвкава конструкция, както на групово, така и на индивидуално ниво, където окончателните заключения се правят от перспективата на опита и наблюдението.
ЮНЕСКО подчертава значението на разбирането на културите не като „самостоятелно затворени или статични образувания“, въвеждайки разликата между „култура“ и „субкултура“ и свързва всяко възможно определение с общото основание на основните права на човека.
ЮНЕСКО предлага по-скоро културите да се разглеждат като облаци, като „техните ограничения непрекъснато се променят, събират се или се разделят… и понякога се сливат, за да създадат нови форми, произтичащи от тези, които са ги предшествали, но въпреки това се различават изцяло от тях… Културата стои в самата основа на всички човешки действия, а те от своя страна които извличат своето значение и стойност от нея “(ЮНЕСКО; 2011).
Източник: Photo by Billy Huynh on Unsplash
- Трябва да разбираме културата като комплексен социален термин
- Съществуват множество дефиниции и употреба на термина „култура“
- Всеки човек принадлежи на няколко култури едновременно
- Културите включват, но не се ограничават само до националната култура
- Културите се припокриват в една обща глобална мрежа от ценности, вярвания и поведение
- Въпреки че културите могат да изглеждат еднородни отвън, те всъщност винаги са съставени от уникални индивиди, което ги прави разнородни.
[nextpage title=“Quiz“]
[nextpage title=“Източници“]
Axelrod, R. (1997) ‘The dissemination of culture: A model with local convergence and global polarization’, The Journal of Conflict Resolution, p. 41.
Bailey, G. and Peoples, J. (1998) Humanity: an introduction to Cultural Anthropology. St. Paul, MN: West Pub. Co.
Bolten, J. (2012) Interkulturelle Kompetenz. Erfurt: Thüringer Landeszentrale für politische Bildung.
Bolten, J. (2014) The Dune Model – or: How to Describe Culture. New York: icNew Link.
Hannerz, U. (1992) Cultural Complexity: Studies in the Social Organization of Meaning. New York: Columbia University Press.
Hannerz, U. (1996) Transnational Connections: Culture, People, Places. London: Routledge.
Hofstede, D.G. (2001) Culture’s Consequences: Comparing Values, Behaviours, Institutions and Organizations Across Nations. 2nd edn. London: Sage Publications, Inc.
Keesing, R.M. ( 1981) Cultural anthropology: A contemporary perspective. New York: Holt, Rinehart and Winston.
Kroeber, A.L. and Kluckhohn, C. (1952) ‘Culture: A critical review of concepts and definitions’. Papers of the Peabody Museum, p. 47.
Mead, M. and Mètraux, R. (1952) The Study of Culture at a Distance. Chicago: University of Chicago Press.
Mead, M. (2012) Cooperation and Competition Among Primitive Peoples. New York: Transaction Publishers.
Schuerkens, U. (2017) Social Changes in a Global World. Thousand Oaks CA: Sage Publications.
Turner, V. W. (1975) Dramas, Fields, and Metaphors: Symbolic Action in Human Society (Symbol, Myth, & Ritual). New York: Cornell University Press.
Unesco (2001) Universal Declaration on Cultural Diversity. Online available at
http://www.unesco.org/new/fileadmin/MULTIMEDIA/HQ/CLT/pdf/5_Cultural_Diversity_EN.pdf (Accessed 1 August 2019).
Последни коментари