Модул 3 – Въздействието на културата върху професионалното образование и обучение (ПОО)

През последните две десетилетия обществата претърпяха множество промени на глобално ниво, като това се усеща най-осезаемо в Европа. Миграционните процеси между държавите –членки на ЕС, както и идващите потоци от трети страни направиха европейските общества по-разнородни и културно разнообразни (статистически данни относно миграционните процеси можете да намерите тук https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Migration_and_migrant_population_statistics ). Това означава, че много млади и възрастни хора започват нов живот и нова работа в държави, чиито език не говорят добре (или изобщо) и с чийто закони и институции не са детайлно запознати. Успешната интеграция в ново общество изисква гъвкавост и адаптация към новата реалност, като това важи в еднаква сила както за новодошлите, така и за представителите на местните общества. От ключово значение е европейските общества да бъдат адаптивни на всички нива, включително политическо, институционално, икономическо, като обществото трябва да бъде способно да реагира на промените по конструктивен начин и при необходимост да се преструктурира, за да може да отговори адекватно на новите предизвикателства.

В светлината на тези факти, ученето през целия живот придобива все по-голямо значение и важност като основен двигател за общественото развитие, както и за лично самоусъвършенстване на индивидите (https://www.km-bw.de/,Lde,W-2/Startseite/Kultur_Weiterbildung/Lebenslanges_lernen ). Още през ранната 1995г., обявявайки 1996г. като „Европейска година на ученето през целия живот“, Европейският съюз заявява: “Ролята на ученето през целия живот става все по-основна, като целта е да се стимулира и подсигури личностната реализация, насърчавайки у индивидите ценности като солидарност и толерантност и осигуряване на по-нататъшното им участие в процеса на демократично взимане на решения” (95/431 / ЕО: Решение № 2493/95 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 1995 г. за обявяване на 1996 г. като„ Европейска година на ученето през целия живот “, http://data.europa.eu/eli/dec/1995/2493/oj ).

Както се подчертава в горното твърдение, солидарността и толерантността са две от основните ценности, които едно хетерогенно, постоянно променящо се общество трябва да насърчава на всички равнища – включително и на индивидуално ниво. В този контекст, ученето през целия живот безусловно поставя фокуса върху интеркултурните аспекти като част от личностното развитие и процес на адаптация, с цел индивидите да могат по-успешно да се адаптират към промените в обществото и на работното място.

След приключване на настоящия модул, обучаемите ще повишат познанията си относно:

• взаимната зависимост между културния произход и обучителните навици;
• характерни елементи на определени култури;
• начини на идентифициране справяне с бариери и спънки в междукултурната комуникация в процеса на обучение.

Представете си, че ще обучител в сферата на ПОО, който е свикнал да използва интерактивни и раздвижени преподавателски подходи при работата с възрастни обучаеми. Те от своя страна, очакват от своя преподавател (в ролята му на недостъпен представител на обучителната власт) традиционна лекция. Как според Вас биха реагирали на силно ангажиращи интерактивни упражнения?

Културата оказва влияние както върху предпочитанията за учене и комуникация, така и върху организацията на учебната среда. Това означава, че личния културен произход въздейства и на двете страни на обучението: от страна на обучителите се отразява на преподавателските им подходи, а от страна на обучаемите влияе върху техните очаквания от обучението.

В резултат на културните промени, настъпващи в обществото през последните години, учебните условия в сферата на професионалното образование и обучение също стават все по-разнородни. Не само че обучителите могат да имат различен културен произход от обучаемите, а и самата група обучаеми може да бъде мултикултурна. Това създава нови предизвикателства както за преподавателите, така и за обучаващите се.

Както е обяснено в следния подкаст EPALE-Podcast (https://ec.europa.eu/epale/de/blog/intercultural-learning-adult-education //) е възможно обучаемите, които са свикнали на по-формална обучителна среда, да не се чувстват комфортно при участие в по-интерактивни и експериментални дейности като ролеви игри и коучинг. Необходимо е преподавателят да модифицира обучителната среда и дейностите спрямо спецификите на целевата група обучаеми.

В своето неотдавнашно проучване на културните фактори и стилове на обучение, Сими Джой и Дейвид Колб стигат до извода, че „културата има способността да формира начините, по които нейните членове получават, обработват и действат с дадена информация, оформяйки конкретния начин, по който се учат от опита.” (Вж. Joy, Kolb 2009).

Културните измерения могат да обяснят предпочитанията за определени стилове на учене, настройки на учебната среда и педагогически методи. В широко известната си теория за стиловете на обучение Дейвид Колб (например Моделът на експерименталното обучение от Колб 1985) съчетава предпочитания към конкретни начини за придобиване на представа (от конкретен опит до абстрактна концептуализация) с конкретни начини за обработка на информация (от рефлексивно наблюдение до активно експериментиране).

В своето проучване върху връзката между предпочитаните стилове на учене и културните различия Джой и Колб (Вж. Джой, Колб 2009) използват културните измерения и групите държави, предложени в проучването GLOBE (https://globeproject.com/), за да търсят системни връзки между индивидуалните предпочитани стилове на обучение и културния произход. Те наистина намират такива връзки, например връзка между степента на избягване на несигурността и колективизма/индивидуализма и предпочитанията за конкретни стилове на обучение.

По тази логика, представителите на култури с по-високо ниво на избягване на несигурността и ориентирани към бъдещите постижения (например Германия, Австрия и Сингапур) предпочитат да придобиват знания чрез абстрактна концептуализация, докато индивидите от култури, които толерират несигурността (като Италия и Полша) предпочитат конкретния опит като начин за усвояване на знания (Joy, Kolb 2009: 31ff.).

Дайте си момент за размисъл: Анализирали ли сте някога Вашия предпочитан стил на учене? Обикновено взимате ли предвид различните обучителни стилове когато организирате своите обучения?

Други проучвания, като например Manikutty, Anuradha, Hansen 2007 работят с културните измерения в по-стриктен смисъл. Те описват как културните измерения могат да бъдат разпознати в учебна среда. Следващият кратък поглед демонстрира как учителите/обучителите представят учебния материал и как обучаемите очакват от тях да реагират според определени прояви на различните културни измерения:

Дайте си момент за размисъл: Как можете да използвате информацията от горната таблица, за да анализирате Вашите очаквания и навици, както и тези на вашите обучаеми? Можете ли да разгледате в нова светлина упражненията и обучителните материали, които използвате?

[nextpage title=“Основни пречки в процеса на междукултурно обучение“]

[nextpage title=“Тест“]

Time's up